Търговия със зърно

Пшеницата е основна зърненожитна култура, използвана за направата на хляб. Отглеждана е първоначално в региона на Плодородния полумесец, разположен в Близкия изток, но постепенно бива разпространена по цялото земно кълбо. Годишно с пшеница се засяват около 2,5 милиарда декара. През 2020 година, продукцията на пшеница възлиза на 760 млн. тона в световен мащаб, което я нарежда на трето място сред зърненожитните култури след царевицата и ориза.

Пшеницата е основен източник на растителен белтък в храната при хората, тъй като се характеризира с по-високо съдържание на протеини в сравнение с царевицата, ориза и другите сродни култури. Счита се, че около 70% от световното население употребява пшеничен хляб.

Зърното на пшеницата е частта от растението, която се използва за храна. След смилане на зърното, полученият продукт представлява пшеничено брашно, което се използва за приготвянето на различни видове хляб, бисквити, спагети, кус-кус и редица други тестени изделия. Пшенично брашно се използва и при приготвянето на някои високоалкохолни напитки и дори биогаз. Пшеница се засажда и за добив на фураж, а понякога сламата и се използва за други цели – като материал за покриване на селскостопански сгради.

В България се отлгеждат между 10 и 12 милиона декара пшеница и при среден добив между 400 и 500кг от декар реколтата е 4 до 5 милиона тона, от които 3 милиона остават за износ, тъй като вътрешната консумация е 2 милиона тона, разделена почти по равно между производство на брашно и на фураж.

Грейнстор има голям опит в търговията и преработването на пшеница и може да доставя на своите клиенти по тяхна спецификация. Основното разделение на пшеница е между хлебна и фуражна, като за фуражната има международно приети базисни изисквания за хектолитър, влага, примеси, зарази и болести, а хлебната може да бъде разделена на групи по протеин, глутен или сила. Също така можем да следим  падащо число, което е основен фактор за газообразуването при хляба и т.нар. харднес, още познат като стъкловидност.

Царевицата е важна земеделска култура, която се използва за зърно и силаж. Тя е култивирана от коренните жители на Мезоамерика още в праисторически времена. Към 21-ви век, царевицата е най-широко отглеждана култура в целия свят, основно поради способността си да расте при различни климатични условия. В някои страни от Латинска Америка и Африка тя е основна храна за населението.

Световното производство на царевица е над 1 113.5 млн. Тона за 2020г., а основните й приложения са за производство на биогорива, фураж,като се използва и в хранителната промишленост, където от царевица се произвеждат нишесте, декстрин, глюкоза и маргарин. Тя е суровина за производство на спирт, хартия, изкуствени влакна и различни лекарства. Няма друго културно растение, от което да се получават толкова много продукти, както от царевицата.
В България засетите площи с царевица са от порядъка на 3 до 4 млн. декара, а общия добив до 3 млн. тона, от които над 1.5 милиона тона се изнасят. В сравнение с останалите зърнени култури се съхранява по-трудно и изисква повече грижи в това отношение. Ние в Грейнстор познаваме добре характеристиките на всяка една култура и значението на отговорното съхраняване. Нашите бази са оборудвани със специална техника за постоянна вентилация и въртене на зърнените маси, поверени в нашите ръце. За клиентите ни можем да доставим царевица с определени показатели за влага, примеси и наранени зърна, както и без наличие на афлатоксини.

Слънчогледът е маслодайно растение, чийто произход е Северна Америка. У нас е пренесен след Освобождението от Русия като декоративно растение, а отглеждането му като земеделска култура започва през 1917 г. След това за кратък период се превръща в основната маслодайна култура на българското земеделие.

Слънчогледът се отглежда за семената, от които се получава най-използваното у нас - растително масло. То има висока хранителна стойност и добри вкусови качества. Освен за хранителни продукти (олио, маргарин, майонеза, консерви, сладкарски изделия и др.), слънчогледовото масло се използва и за получаване на сапуни, бои, лакове, безири и други промишлени изделия. Средната консумация на слънчогледово масло у нас надвишава 15 кг на глава от населението. В процеса на извличане на маслото чрез пресоване се получава и кюспе, което е ценен фураж за животните.
По данни на ФАО площта на слънчогледа в света надхвърля 100 млн. декара и той се явява трета по важност маслодайна култура след соята и рапицата. Най-големи производители са Китайската република, Аржентина, Русия, Франция и др. България също е сред страните с най-висок рейтинг като производител и селекционен център в света.
В България слъчногледът е втора култура и от средно засетите 8 милиона декара се добиват 1.6 млн. тона, от които ежегодно се изнасят около 1 млн. тона. Основните параметри, по които сортираме и търгуваме слънчогледа в Грейнстор са влага, примеси и масленост.

Рапицата, също така известна като Канола, е растение с ярко жълти цветове, което се отглежда и култивира масово по света. За 2019/ 2020 г. производството на рапица в световен мащаб достига до рекордните 62 млиона тона, от които около 19 млн. т. се падат на Европа. Основните ѝ приложения са за фураж, производство на рапично олио и биодизел.

Нашата страна има изкючително благоприятните условия за отглеждане на точно такава култура. Бизнесът с производство на биодизел едва прохожда в България, но вече предизвиква голям интерес сред земеделските производители, транспортни компании, хлебопекарни и други фирми, чиито производствата и услуги са зависими от горивата. Интересът на фермерите е в две посоки. От една страна, да ползват биодизела като алтернативно гориво за зареждане на селскостопанските си машини. Другата е, че имат мотивация за отглеждането на слънчоглед, рапица и други маслодайни култури.

В България производството на рапица не е толкова масово, колкото в Европа или Америка, но набира скорост, тъй като това е добра алтернатива на царевицата в южната част от страната, където по-малкото валежи не позволяват сеитбата на влаголюбиви пролетници. Средно годишните засети площи са под 2 млн. дка, а добитите количества 257,000 тона. Грейнстор доставя рапица сортирана по влага, примери и масленост.

Ечемикът е важна фуражна, техническа, а в някои страни и продоволствена култура. Отглежда се в умерените части на света - предимно европейско растение. В света се засяват около 800 млн. дка от тази култура, от които половината в Русия и Китай. Зърното и сламата се използват за храна на животните, а в някои страни значителна част от зърното служи за производство на малц, бира и различни преработени продукти.

В България тази култура е достигала площ от 4,8 млн дка (1980 г.), но поради някои негативни изменения в климата и намаляването на поголовието на продуктивните животни, тази площ в началото на ХХI в. намаля повече от 2 пъти, а през 2020 засетите площи са едва 1.15 милиона декара и реколтата около 560,000т, от които за износ остават само 300,000т. По отношение на продуктивността, ечемикът се изравнява с пшеницата, а в определени години дава и по-високи добиви. Средният добив в страната се колебае между 350 и 450 кг/дка, но в определени благоприятни години от големи площи могат да се получат средно по 600–700 кг/дка.

В зависимост от предназначението му, ечемикът се дели на фуражен и на пивоварен. В Европа за производство на малц се ползва само пролетен, дву-редов ечемик, но тъй като в България се отглежда само есенен ние отделяме количествата с протеин под 12,5 и хектолитър над 67 за пивоварен, а останалия предлагаме за фуражен.