Ечемикът е важна фуражна, техническа, а в някои страни и продоволствена култура. Отглежда се в умерените части на света - предимно европейско растение. В света се засяват около 800 млн. дка от тази култура, от които половината в Русия и Китай. Зърното и сламата се използват за храна на животните, а в някои страни значителна част от зърното служи за производство на малц, бира и различни преработени продукти.



В България тази култура е достигала площ от 4,8 млн дка (1980 г.), но поради някои негативни изменения в климата и намаляването на поголовието на продуктивните животни, тази площ в началото на ХХI в. намаля повече от 2 пъти, а през 2013 засетите площи са едва 1.8 милиона декара и реколтата 700,000т, от които за износ остават само 300,000т. По отношение на продуктивността, ечемикът се изравнява с пшеницата, а в определени години дава и по-високи добиви. Средният добив в страната се колебае между 350 и 450 кг/дка, но в определени благоприятни години от големи площи могат да се получат средно по 600–700 кг/дка.

В зависимост от предназначението му, ечемикът се дели на фуражен и на пивоварен. В Европа за производство на малц се ползва само пролетен, дву-редов ечемик, но тъй като в България се отглежда само есенен ние отделяме количествата с протеин под 12,5 и хектолитър над 67 за пивоварен, а останалия предлагаме за фуражен.
 
Пшеница Царевица Слънчоглед Рапица Ечемик