Зимната пшеница изисква неутрална или близка до неутралната реакция (рН 6 - 7) на почвата. Периодът на храненето й, в зависимост от метеорологичните условия през годината, е около 80 дни през есента и около 120 дни след вдигане на снежната покривка. При ранна сеитба и подходяща влажност на почвата зимната пшеница брати през есента, но за нашата страна най-често се наблюдава братене през пролетта. От фаза поникване до края на фаза братене в листата на зимната пшеница постъпват от 15 до 20% от цялото количество азот, фосфор и калий, а до края на фаза вретенене постъпват около 40 - 45% от тези елементи. До фаза изкласяване пшеницата натрупва около 40% от сухото вещество, 90% от азота и калия и около 80% от фосфора.

Торенето с фосфорни торове преди сеитбата спомага за по-доброто вкореняване на растенията, а снабдяването с калий спомага за натрупването на въглехидрати и засилва зимоустойчивостта на пшеницата. От друга страна, засиленото азотно торене през есента влияе отрицателно върху натрупването на въглехидрати и върху зимоустойчивостта на растенията. Следователно, с оглед на биологичните особености на зимната пшеница, от значение е доброто фосфорно-калиево торене през есента и умереното торене с азот, а през пролетта - доброто азотно торене. При почви, добре запасени с фосфор и калий, за да се пестят фосфорни и калиеви торове, практическо значение има присеитбеното торене със суперфосфат и подхранването през пролетта с амониева селитра. Предсеитбено може да се тори с карбамид или с комбинирани азотно-фосфорно-калиеви торове. По време на вегетацията, освен с амониева селитра, пшеницата може да се подхранва и листно като торовете се изпръскват заедно с хербицидите и фунгицидите. Най-добри резултати се получават при двукратно листно подхранване във фазите братене и вретенене с комплексни течни и твърди торове.