Ечемикът е култура, която може да се сее от късна есен до ранна пролет. Това се дължи на факта, че единствено при него се срещат ясно обособени биотипове - зимен, зимнопролетен и пролетен, с голямо разнообразие на сортовете на всеки един. Отглежда се добре на среднотежки почви с благоприятен хранителен и воден режим. Такива са черноземите, смолниците, алувиалните, канелени горски почви, както и на тъмносиви горски почви. Неподходящи за него са засолените, киселите, замърсените с тежки метали почви и тези с много плитък хумусен хоризонт. Ечемикът не търпи преовлажняване и ранно пролетно засушаване. Притежава по-малка студоустойчивост от пшеницата и ръжта, а по време на наливане на зърното ечемикът е много по-издръжлив на високи температури от пшеницата. Ечемикът има по-малки потребности от влага и е много издръжлив на засушаване, узрява с 10 - 12 дни по-рано от пшеницата. Ечемикът изисква реакция на почвата близка до неутралната и е много чувствителен към киселата реакция и към наличието на подвижен алуминий. Ечемикът се отличава с по-бърз ход на постъпване на хранителните вещества в сравнение с пшеницата. От фаза братене до фаза изкласяване усвоява до 60% от общото количество на азота и около 75% от общото количество на фосфора и калия. За получаване на високи добиви е наложително балансирано азотно-фосфорно-калиево торене, осигурено чрез минерални или органични торове. Фосфорните и калиевите торове се внасят при основното торене още с първата предсеитбена обработка на почвата. Азотните торове се внасят двукратно като една трета от тях е преди сеитбата, а останалата част преди началото на пролетната вегетация. Средната азотна норма при торенето на ечемика, отглеждан за фураж е 10 - 12 kg/da, а на този, отглеждан за пиво е 8 - 10 kg/da активно вещество. Фосфорните и калиевите торови норми трябва да са съобразени с хранителния режим на почвата. На земеделски земи с добра фосфорна и калиева запасеност не е необходимо да се влагат разходи за фосфорно и калиево торене.   Пшеница Царевица Слънчоглед Рапица Ечемик