Царевицата е топлолюбива култура. Най-добри предшественици преди сеитбата на царевица се оказват едногодишните и многогодишните бобови култури (грах, фасул, фиева смеска, люцерна). Пшеницата и ечемикът са също подходящи, неподходящи са овесът и царевицата, а лош – захарното цвекло, слънчогледът и соргото. Може да се отглежда като монокултура без да намалява добива в продължение на 3 до 7 години.



Царевицата има добре развита коренова система, която достига до 3 м дълбочина и 2 м в диаметър, и дълъг вегетационен период. Тя е доста невзискателна към почвените условия: вирее на леки и тежки почви и понася слабо кисела реакция. Когато почвата е бедна на подвижни форми на фосфор кореновата система се развива по-слабо.

През ранния период от развитието на царевицата хранителните вещества постъпват сравнително бавно. По-интензивно се усвояват азотът я калият, а по-бавно - фосфорът. По-голямата част от хранителните елементи се натрупват през периода изметляване - млечна зрелост. До края на изметляването царевицата усвоява близо 100% от калия, след коете той се преизползва от растенията. В началните фази от развитието си царевицата е чувствителна към недостиг на магнезий на кисели почви и на цинк в карбонатни почви, а в по-късните фази от развитието си (във фаза измстляване) е чувствителна към недостиг на бор.

 
Пшеница Царевица Слънчоглед Рапица Ечемик