Освен в първичен (естествен) покой зърното на пшеницата изпада понякога и във вторичен, или индуциран, покой под влияние на някои неблагоприятни външни условия. Той може да се предизвика и по изкуствен начин чрез затопляне на зърното до 50°С за четири денонощия или като се навлажнява и поставя пак при същата температура за едно денонощие без достъп на въздух. При съхраняване в по-влажни складове и при по-ниска температура също може да се предизвика вторичен покой на семена, които преди това са имали нормална кълняемост.
Все още не са добре изяснени причините, поради които семената изпадат за известно време в състояние на покой. Това е проява на биологично приспособяване, изработено в еволюцията на растенията, за да се предпазват от преждевременно поникване през неблагоприятни за тях сезони (студ, суша и др.). Установено е, че през периода на следжътвеното дозряване настъпват сложни биохимични изменения, които засягат както вътрешността, така и обвивката на зърното. По-простите азотни съединения се превръщат в по-сложни, разтворимите захари намаляват, а се увеличава скорбялата, завършва синтезата на белтъчините. В хода на това дозряване свободните аминокиселини постепенно намаляват, тъй като се свързват в сложни белтъчни съединения. При някои сортове пшеница се наблюдава и постепенно повишаване на кълняемостта.
Обвивката също може да бъде причина за покоя на пшениченото зърно поради слабата й пропускливост за въздуха и влагата или от съдържанието на някои подтискащи вещества в нея (инхибитори). По време на следжътвеното дозряване лигнинът в обвивката се намалява и тя става по-тънка. Смята се, че покоят на семената се контролира от полимерни гени, които определят специално цвета на зърното - когато червеният цвят се обуславя от три гена, покоят трае по-дълго време. Лесното прорастване на зърното на някои сортове зимна пшеница се обяснява с рецесивни гени с прост характер на наследяване.
Процесите на следжътвеното дозряване може да се направляват, като се ускоряват или забавят чрез начина на съхраняване на зърното. Когато то се постави след жътвата в сухи и топли складове, процесите на дозряване протичат по-бързо. Ако зърното се съхранява сухо, създават се условия да преобладават синтетичните над хидролитичните процеси, което е желателно. Ако обаче то съдържа само 2-3% по-висока влажност от критичната (14-15%), дишането му протича 10-20 пъти по-бързо. При липса на добра вентилация кислородът е в недостатъчно количество, а се отделят и натрупват повече въглероден двуокис и други разпадни продукти (особено етилов спирт), които забавят дозряването и повреждат зародишите на зърната. При по-активното дишане се отделят и повече вода и топлина, които допринасят да се повиши температурата на зърнената маса, активизират се силно микроорганизмите и особено плесените, които също понижават кълняемостта.
При нормални условия на съхранение в хода на следжътвеното дозряване интензивността на дишането постепенно намалява, а кълнителната способност рязко се увеличава.